Здравейте, ДжойДейци! На 26 февруари 2022 г. времето в град София беше изключително приятно и топло. След проверка в метеорологичен сайт се оказа, че и по западния склон на Витоша също е слънчево. Е.. това не е ли достатъчно основание да грабнете раницата и да получите едно хубаво изживяване?

    В днешната статия ще ви запозная с група млади и жизнени хора, които в професионален и спортен план, се занимават с изключително разнордни неща като търговия, молекулярни изследвания, програмиране, плуване, маратонни дейности, сноуборд и много други странични занимания. Каня ви на една разходка с Хари, Стилиян, Слави, Лора и Алек, които се запознаха в конкретния ден, в който и споделиха едно страхотно приятелско изживяване по пътека от село Кладница в посока Черни връх. Нека ги попитаме какво имат да ни споделят, докато все още се намират на един хълм, откриващ изглед към Рила, други върхове на Витоша, язовири и сгушен в далечината град.

А: Е, Лора, можеш да споделиш как се чувстваш в момента?

Л: Ами, удовлетворена, много балансирано и спокойно. Хубаво е да се запознава човек с нови готини хора, които мислят по различен начин и искат да се слеят с природата и да видят нещата по „по-друг“ начин. Така денят тръгва по-смислено!

А: Според теб късно ли е човек да започне да се среща с природата или може да го направи на всяка една възраст?

Л: Няма никакви граници за това нещо. Просто човек трябва да отключи себе си и да има желанието да се развива. Да си обуе едни хубави, удобни обувки, подходящи топли дрехи и да отиде смело в природата! И няма възраст, нито някаква друга специфика!

А: Добре! Някаква препоръка за хората от града?

Л: Ами, да се заредят с настроение, желание. Да си харесат някой маршрут спрямо това колко добре са подготвени. И смело напред да се зареждат с чист въздух и хубаво настроение! (смее се)

А: Супер! Благодаря ти! Кой иска да е следващ?

    Тук Хари вдигна ръка. Нека видим какво има и той да ни каже:

А: Хари, как се чувстваш?

Х: Чувствам се... (пауза, в която се замисля и задълбочава в своите усещания) Просто аз имам нужда да се свързвам с природата, все пак не съм отделна част от нея и излета или престоя в планината, сред природата ме кара да се успокоявам, да се чувствам по-стабилен. Защото загледай се, планината има такова излъчване на стабилност, за никъде не бърза. Връзката с природата за мен е много важна, за да живеем един пълноценен живот, независимо в каква сфера се намираме - дали сме много амбициозни или седим вкъщи пред телевизора, или нямаме настроение. Не е от значение. Едно излизане в планината, съм сигурен, че ще те зареди дотам, че да подобри настроението ти. Така че го препоръчвам на всеки един човек! Общуването с непознати хора и сприятеляването, създаването на едни такива контакти, също е много ценно за мен. (тук минава друга група от хора, с които се поздравяваме) И ми прави впечатление, че хората, излезли сред природата, са се откъснали от града и забързаността и се наслаждават на природата, и са готови да споделят тази наслада и с теб!

А: Страхотно! Значи се чувстваш по-себе си?

Х: По-насладен? (смее се) Да, определено се чувствам по-себе си и по-свързан с природата. Не се чувствам притеснен, не мисля за нищо. Ако човек иска да спре да мисли за най-различни задачи, просто да се откъсне малко сред природата. Не като план за бягство, по-скоро да направи крачка назад, да преосмисли нещата и.. две напред!

А: Благодаря ти!

    Тук се обърнах към нашия четирикрак приятел - кучето Хера. Но тя беше твърде заета да е безкрайно щастлива с изплезен език! Не ѝ се говореше. С действията си казваше повече! Нека сега да видим какво ще ни сподели Стилиян, който има и най-много опит с планинарството от нас.

А: Какво за теб е излизането сред природата?

Ст: При мен всяко едно излизане в планината е свързано с един много тежък период, който имах. И на мен това ми беше като бягство. Буквално бягах (тичах) и ми беше бягство от мислите, които ме бяха налегнали. И затова всеки път, когато излизам в планината, това ме връща на земята. Тоест, ако тръгна да си мисля, че съм голяма работа или че съм постигнал нещо, въобще да се самозабравя. Това величие, което е около нас, всъщност мащабите, които са тук и ти, който се чувстваш като някаква песъчинка, даже нещо по-микроскопично, те кара да се връщаш на земята и да действаш по плановете, които са ти дадени, без да се възгордяваш. Да си на мястото си и да го оценяваш! Насладата също - такава гледка, когато види човек.. Усилията, които е положил, за да стигне до тук. Да обърне поглед и да види какво остава. Това, което е минал, е неописуемо. Всеки момент, в който ти се открива гледка, е наслаждаващ.

А: Съветваш ли хората, които имат проблеми или тежък период да ходят в планина, сред природа? И достатъчно ли е веднъж да излязат, за да се почувстват добре?

Ст: Един път никога не е достатъчно! (смее се) Колкото - повече! Аз мисля, че няма насищане на природата! То си е пристрастяване. Сменяш едно пристрастяване с друго. Заменяш едно нещо, което не ти харсва с нещо, което ти дава страшна наслада! И дали бих го препоръчал на хората? Да! Единствено, ако нямат сериозни физически затруднения. Но и за това има леки пътеки. За всеки си има по нещо в планината. Просто трябва да отворят, да попрочетат, да намерят правилния маршрут за тях и мисля, че няма ограничения. Достъпна е планината - особено за хората в София. Грехота е да не ходиш, ако питаш мен!

А: Колко столици имат такъв достъп до планината?

Ст: Малко са! Естествено не трябва да се подценява планината! Но една прогноза като погледне човек, като се види маршрута, като си запише номера на ПСС (смеем се), като си направи една застраховка. И може да е спокоен, че дори да се контузи, няма да плаща купища пари, защото застраховката покрива това.

А: Това е много ценен съвет, защото все пак ходенето в природата крие своя риск!

Ст: Случват се такива неща, колкото и да е подготвен човек. Аз лично съм падал много пъти. Човек трябва да знае своите възможности и да не се надценява, защото тогава стават глупостите или поне може да му се вдигне пулса (смее се). А! Може би трябва да кажа на хората да оценяват природата и да я пазят!

    Сменяме позицията си и отиваме при Слави, за да го попитаме няколко неща.

А: Слави, ти си на ход! Как се чувстваш по начало? Искам да чуя, някой човек, който да каже, че се чувства зле в момента.

Сл: А не! За зле - със сигурност не се чувствам зле. Чувствам се много свързан с вселената, с обкръжението, планината, даже вятъра така като вее по мен. Малко е хладно, но все едно си част от него и той е от теб. Чувствам се много спокоен също така, в мир със себе си и всичко останало. И ми е приятно това, че хората, с които съм също са на една вълна или може би това, че сме сред природата ни помага да се синхронизираме. Тъй като природата и планината може би задава някакъв тон или вибрация, по които всички се нагласяме. И тя е хубава вибрация!

А: Извлече ли си нещо ново от тази разходка освен новите пейзажи?

Сл: Новите пейзажи основно. Също така, като съм с нови хора - нови усещания, които са приятни, защото когато си в планината се свързваш с хората на по-различно, по-качествено ниво. Само хубави усещания, които очакваш, когато излизаш сред природата. Защото ти може и в парка в София да си сред природа, но не е същото. Тук си по-отдалечен и имаш възможността да си очистиш съзнанието, да си очистиш мислите и да освободиш място за хубави изживявания с хубави хора. А пък и сам да си! За някои хора е по-хубаво да са изцяло сами.

А: Да, стига да са наясно с опасността, защото когато си сам е малко по-опасно.

Сл: Да, в идеалния вариант е да са трима човека, за да може, ако единият се контузи, другите двама да го носят. Това са практичните неща, които трябва да се имат предвид също.

А: Добре, а можеш ли с няколко думи да опишеш миризмата, която усещаш наоколо?

Сл: Чакай да помисля. Затварям очи. Усещам мириса на трева. Чистият въздух е основното. То е толкова изчистено, че бих казал, че не усещам конкретни миризми. Свежест, чистота, това бих казал, че е. Това е част от цялото изживяване - красивите гледки, мириса, въздуха, тези неща, които са неизменни те свързват с всичко и ти дават комфорт, увереност и спокойствие. Ставаш част от цялото цяло.

А: И ти обединява сетивността някак си. Всичко обединяващо е! Благодаря ти!

    Тук предложих на всички да направим бойния вик на Чичо Ники от вила Инка в местността Хайдушки поляни. Всички се съгласиха и дружно извикахме с пълни гърди - "Ей, природооооо".

   Какво даде този ден в планината на мен ли? Многобройни закачки, смях, вкусна храна, стойностни разговори, многоаспектни вътрешни преживявания. Едно безценно изживяване с прекрасни хора, разнасящо се в общ глас... и връщащо се ехо, което ни напомня, че по-хубаво от всичко е да сме Живи и да сме за-Едно!